Дългият виещ се път,
до чудната светла врата...
С тополи от двете страни,
безлистни, със клони прогнили,
под сивото, тъжно небе...
И с птици безмълвни, унили.
Дългият виещ се път,
от копнежа по теб озарен,
е винаги тук, и е в мен...
Пълноводна река от лъчи,
извираща нейде в безкрая...
Сънувах го хиляди пъти, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up