Дългият виещ се път,
до чудната светла врата...
С тополи от двете страни,
безлистни, със клони прогнили,
под сивото, тъжно небе...
И с птици безмълвни, унили.
Дългият виещ се път,
от копнежа по теб озарен,
е винаги тук, и е в мен...
Пълноводна река от лъчи,
извираща нейде в безкрая...
Сънувах го хиляди пъти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse