Лятото обуло слънчогледи
и с очи от мигащи светулки,
спира в средата на съня ми
в пълнолуние прегърнато от мене!
И съм в безкрайно дълго лято
и творец на своето пространство -
в пълнолуние да рисувам слято
картини, от сърдечното богатство!
Лунен лъч изпращам, да ни свети
и знам, че ти вървиш по него -
лятото със слънчогледови обети
ни среща пак с теб в небитието! ...