Дълго лято
 

Лятото обуло слънчогледи
и с очи от мигащи светулки,
спира в средата на съня ми
в пълнолуние прегърнато от мене!

И съм в безкрайно дълго  лято
и творец на своето пространство - 
в пълнолуние да рисувам слято
картини, от сърдечното богатство!

Лунен лъч изпращам, да ни свети
и знам, че ти вървиш по него - 
лятото със слънчогледови обети
ни среща пак с теб в небитието!

Тогава спирам да сънувам
и слизам в земната реалност,
безкрайно дълго си бленуван -
Прегръщаме се - в знак безкрайност!