Дължа любов на малката тревичка.
Тя пръстите ми гали без да чака
да я прегръщам, да споделям всичко,
а просто... тихо съществува в мрака.
Дължа любов на слънцето, което
усмихва се с горещи юлски устни,
безгрижно се разхожда по небето,
пленява ме. Не иска да ме пусне.
Прощавам ти за обичта ти тъжна -
че неразбрана пари под ресниците.
Разбирам я, ала не съм ти длъжна...
Дължа любов единствено на птиците.