Дължа любов на малката тревичка.
Тя пръстите ми гали без да чака
да я прегръщам, да споделям всичко,
а просто... тихо съществува в мрака.
Дължа любов на слънцето, което
усмихва се с горещи юлски устни,
безгрижно се разхожда по небето,
пленява ме. Не иска да ме пусне.
Прощавам ти за обичта ти тъжна -
че неразбрана пари под ресниците.
Разбирам я, ала не съм ти длъжна...
Дължа любов единствено на птиците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация