В парка отсреща - две стройни тополи,
сякаш в небето антени
заболи.
Вятър ги люшне
и те затанцуват,
с върше се галят, със листе целуват...
Щом са дървета, дали се обичат?...
Може би в нощи потайни
се вричат
в трудни моменти
да сплитат върхари,
да се подкрепят, да бъдат другари...
Можем ли ний - говорящи дървета,
тъй да се браним в тегло,
във несрета?!...
Как ви завиждам,
тополи красиви!
Как ви се радвам! Бъдете щастливи!
© Славка Любенова All rights reserved.