В парка отсреща - две стройни тополи,

сякаш в небето антени

заболи.

Вятър ги люшне

и те затанцуват,

с върше се галят, със листе целуват...

Щом са дървета, дали се обичат?...

Може би в нощи потайни

се вричат

в трудни моменти

да сплитат върхари,

да се подкрепят, да бъдат другари...

Можем ли ний - говорящи дървета,

тъй да се браним в тегло,

във несрета?!...

Как ви завиждам,

тополи красиви!

Как ви се радвам! Бъдете щастливи!