Дърветата

Jun 11, 2009, 10:21 AM

Poetry

742 0 8

Смълчани сте. Не питате дори...
Доскоро все ме спирахте шумливо:
Кога и как? Защо? Нима? Дали?
Красиви сте сега. И мълчаливи.
Когато бяхте голи във студа,
когато бяхте вени към небето
и молехте живот…
поне троха.
А истината… във нозете беше...
Спокойни сте така. Зеленина
постигнахте.
Или поредно чудо. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дърветата

Want to read more?

Random works