Дърветата

11.06.2009 г., 10:21 ч.

Поезия

741 0 8

Смълчани сте. Не питате дори...
Доскоро все ме спирахте шумливо:
Кога и как? Защо? Нима? Дали?
Красиви сте сега. И мълчаливи.
Когато бяхте голи във студа,
когато бяхте вени към небето
и молехте живот…
поне троха.
А истината… във нозете беше...
Спокойни сте така. Зеленина
постигнахте.
Или поредно чудо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дърветата

Искате да прочетете повече?

Предложения