Без да искам, родих се дърво
и до кръста съм във чернозема.
Всяка зима студувам самó,
всяка есен плодовете ми взема.
Но когато се запролети,
се здрависвам по мъжки с пчелите
и ми праща небето лъчи,
и в ръцете ми птици долитат,
и ухая на слънце и смях,
и валя на цветчета, когато
си припомням за нежния сняг,
докато чакам зеленото лято. ...