25 ene 2012, 14:38

Дърво 

  Poesía
1684 0 9
Без да искам, родих се дърво
и до кръста съм във чернозема.
Всяка зима студувам самó,
всяка есен плодовете ми взема.
Но когато се запролети,
се здрависвам по мъжки с пчелите
и ми праща небето лъчи,
и в ръцете ми птици долитат,
и ухая на слънце и смях,
и валя на цветчета, когато
си припомням за нежния сняг,
докато чакам зеленото лято. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??