Dec 17, 2017, 6:37 PM
Дървото на живота
Такава топлина не бях помисляла...
Докоснах първия ти стих –
не бях дочувала шепота,
бях усмивка от безгрижие.
Душата си не бях дочула.
Но сърцето ми трепереше – лист,
под стъпките все нагоре
към (сладката за децата) мистика.
Такава светлина не бях усещала
по сънените клепачи на утрото.
Прозорците ставаха ями...
Още се взирам в тъмното.
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Задълбочен прочит и въздействие!
-
Споделям казаното от Младен!
Моите поздравления! Бъди и пиши! -
Наистина поезията е Божие откровение и светлина. Описала си превъзходно съприкосновението си с нея, Йоана. Много ми хареса стихотворението ти. Излъчва сакралност!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
разперили са клоните ръце.
Прошепват листите - Кога? Където...
И колко място е едно сърце...
Аплодисменти и от мен с възхищение!