Jun 4, 2009, 12:17 PM

Дървото на Юда 

  Poetry
978 0 9

Понеже не е кървав Бог,

понеже Бог е само милост,

не взел на Юда грешния живот

и вместо прошка, дал му лудост.

 

От сребърниците пирони не излял,

не го изправил разпнат върху кръста,

но с милост Той изпълнен цял

за благослов не вдигнал пръсти.

 

Оставил го въжето да си сложи сам,

от грешната си съвест гонен.

И милост ли е туй – не знам –

смокинята предложила му клони.

 

Предателството за да си плати,

избрал му Бог съдба такава…

Смокинята наказал е да не цъфти,

но я помилвал – плод да дава!

© Милена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Трогната съм, наистина! Благодаря!
  • Браво!
  • Поздрави!!!
  • Прекрасен сих,Милена!Поздрав!
  • Ние хората вече все по-малко се мачим да разберем другия и даже религията спря да ни учи на това..
  • Благодаря ви, Красимир, Албенка и Цвети! Така е, Цвети, прошката най-трудно даваме и милостта много ни липсва!
  • Много ми харесва и си мисля, че по-скоро е стих за прошката която трябва да си даваме и за това, че трябва да спреб да се мразим и плюем, защото всички сме хора и всички грешим.. Милостта е добродетел който би било хубаво да пробудим в душите си.. Прекрасно е 6 от мен
  • Браво Мимче, съвършено е. Още когато се запознахмев Бяла, усетих, че пишеш невероятно хубаво. Поздравявам те.
  • Интересно представен библейски сюжет!
    Наистина съцветията на смокинята имат уникално устройство. Фиги, каприфиги, партенокарпия. Цялото сем. Черничеви (те са двудомни) нямат красотата и аромата на повечето други.
Random works
: ??:??