Apr 10, 2014, 4:49 PM

Дървото вън 

  Poetry » Phylosophy
742 0 2
Дървото вън... кристален свещник,
запалил утрото си в мен.
Сънувах теб, така горещо е
да имам земния ти плен.
Снежинки в мен редят картини
от избеляла красота.
Отвътре топло е. В камината
припукват съчки самота.
Небето вън чертае в бяло.
Неземната ми празнота.
И всяка стъпка е начало
по пътя ми към теб съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Пешев All rights reserved.

Random works
: ??:??