Дървото вън

10 abr 2014, 16:49

Poesía » Filosófica

673 0 2

Дървото вън... кристален свещник,

запалил утрото си в мен.

Сънувах теб, така горещо е

да имам земния ти плен.

Снежинки в мен редят картини

от избеляла красота.

Отвътре топло е. В камината

припукват съчки самота.

Небето вън чертае в бяло.

Неземната ми празнота.

И всяка стъпка е начало

по пътя ми към теб съдба.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.