Светът е станал по-заможен
и разширява своя кръгозор.
Напредъкът му е възможен
в отправения в небесата взор.
А колко хора на земята
гладуват и се борят за живот?
Надеждата ни е отвята
да се простим със земния хомот.
Над всички тегне ориста ни
да се родиме тук и да умрем.
След нас остава дързостта ни
в небесните простори да орем.
© Никола Апостолов All rights reserved.