koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
23.02.2016 г., 20:51 ч.

Дързостта остава 

  Поезия » Друга
233 0 5

Светът е станал по-заможен

и разширява своя кръгозор.

Напредъкът му е възможен

в отправения в небесата взор.

 

А колко хора на земята

гладуват и се борят за живот?

Надеждата ни е отвята

да се простим със земния хомот.

 

Над всички тегне ориста ни

да се родиме тук и да умрем.

След нас остава дързостта ни

в небесните простори да орем.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво и мъдро! Браво!
  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Мъдро и прозорливо!
    Неизчерпаем си, Колич!
  • "Живот ли бе да го опишеш..."
    И сто години след Вапцаров
    ще продължава да мирише
    и да гори като жарава...
  • За някои този свят става все по-заможен. За други - все по-беден. Маркираш насъщни неща в този живот, Никола. Оптимизмът отпада за масите. Харесах!
Предложения
: ??:??