Дъщерята на Нощта
Нощта в родилни мъки стене,
болезнено обсебила душата.
С неистов крясък скут разтваря
и ражда дъщеря си... Самотата.
Последен стон и става тихо.
Тревата само плахо шумоли,
а бледата огризка на луната,
изплашена зад облака се скри.
Безмълвна се усмихва Самотата,
протегнала към мен ръце.
Тя знае. Аз ще я прегърна, ...