arina-rus (Арина)
77 362
11.05.2010 г., 19:13 ч.

Дъщерята на Нощта 

  Поезия
839 0 8

Дъщерята на Нощта

 

Нощта в родилни мъки стене,

болезнено обсебила душата.

С неистов крясък скут разтваря

и ражда дъщеря си... Самотата.

 

Последен стон и става тихо.

Тревата само плахо шумоли,

а бледата огризка на луната,

изплашена зад облака се скри.

 

Безмълвна се усмихва Самотата,

протегнала към мен ръце.

Тя знае. Аз ще я прегърна,

останала със нея насаме.

 

И ще люлея аз безплътното ù тяло,

и с неми песни все ще я приспивам,

и мрачни мисли без начало

ще раждам пак, а после ще убивам.

 

Преди бях също в плен на Самотата.

Кафеза счупих. Дишах свобода.

А днес свободно пак избирам

да бъда с дъщерята на Нощта.

© Арина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Mnogo hubav stih,mnogo mi haresa!Pozdravlenia!
  • На мене стихото наистина ми хареса. Зная защо римите ти са такива: не е понеже не можеш, а защото не знаеш. Погледни произволно стихо от известен поет и ще видиш, че няма рими само с една обща гласна, както си направила при "ръце" -- "насаме". Успех!
  • А аз избирам слънцето.добре, че е сайта, да се срещаме
  • Арина, самотата нарушавам
    и моля те да ми простиш,
    че пречки притеснен създавам
    близначки да не осиновиш!

    Тогаз в самотно, скучната комуна,
    как тъжен ще се правя на маймуна!
  • Le Chevalier, благодаря ти за високата оценка, все пак са световни, макар и слаби. "По- добре първи в селото, отколкото последен в града." Не споделям, обаче, тази сентенция!
  • !!!
  • Много силно и така близко на всеки откровение!
    Понякога избираме болката на Самотата... може би така си почиваме от агресията на околния свят... кой знае...
    Поздрави, Арина!
  • Интересна идея и метафорика, но римите са световно слаби
Предложения
: ??:??