Всяка вечер към мечтите
в съня си тичам. Прегръщам
те силно, но бързо будя се,
погален от ледена ръка, прогонващата
ме от теб и любовта.
И моля се, проклинайки
света за прошка,
за още миг с теб любов...
Ах, колко невъзможно
всичко беше,
очите, отново пълни със сълзи,
към земята ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up