* * *

7 jul 2010, 23:13

Poesía

622 0 0

Всяка вечер към мечтите
в съня си тичам. Прегръщам
те силно, но бързо будя се,
погален от ледена ръка, прогонващата
ме от теб и любовта.
И моля се, проклинайки
света за прошка,
за още миг с теб любов...
Ах, колко невъзможно
всичко беше,
очите, отново пълни със сълзи,
към земята ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas