* * *

Aug 24, 2007, 12:44 PM

Poetry

696 0 8

КОГАТО
Когато прелее безмълвието в мен,
стават страшни неща.
Думите рухват върху белия лист,
като лавина.
Сама срещу себе си търся съюзник.
Да ме измъкне от думите,
докато не са ме затрупали.
Тогава не мога да дишам.
Всичко в мене трепери,
защото потушавам бунта
на преглътнати мигове. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works