* * *

24 ago 2007, 12:44

Poesía

693 0 8

КОГАТО
Когато прелее безмълвието в мен,
стават страшни неща.
Думите рухват върху белия лист,
като лавина.
Сама срещу себе си търся съюзник.
Да ме измъкне от думите,
докато не са ме затрупали.
Тогава не мога да дишам.
Всичко в мене трепери,
защото потушавам бунта
на преглътнати мигове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas