Mar 6, 2012, 11:47 AM

*** 

  Poetry » Phylosophy
612 1 5

.........

 

...по дъха на тревата ще слизам,

подир капката дъжд на паважа

и на мравката в черната риза

може да съм власинката даже,

 

но ще зная животът как тръгва

от просо в златоткана обвивка,

как нанизва сълза подир брънка

от любов, светлина  и молитва.

 

... там, където невидим зачева,

непокварен и още некръстен,

този свят от самото безвремие

и достига на Господа ръста...

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??