6 мар. 2012 г., 11:47

*** 

  Поэзия » Философская
624 1 5
.........
...по дъха на тревата ще слизам,
подир капката дъжд на паважа
и на мравката в черната риза
може да съм власинката даже,
но ще зная животът как тръгва
от просо в златоткана обвивка,
как нанизва сълза подир брънка
от любов, светлина и молитва.
... там, където невидим зачева,
непокварен и още некръстен,
този свят от самото безвремие ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??