небето бе тюркоазено зелено
въздухът пропит с аромат на дъжд
бурята пригласяше на жълтия оттенък
светкавици пробляскваха насред избуяващата ръж

сълзи потекоха от облаците златни
капки биеха върху прашните стъкла
а от вътре две очи невероятни
плачеха от радост, че срещнали са любовта

вятърът внезапно затанцува с цветята
обграден от ситен звезден прах
устните и безгрижно се засмяха
весело и беше нямаше го вече онзи страх 

час два мътен бе простора
хоризонта в черно притъмнял
ангел белокрил пъркаше на двора
времето проклето пръскаше го с кал

всичко свърши сиянието се завърна
срамежливата луна нежно засия
тя в бъдещето се завърна
посяла беше щастието по света