18 may 2018, 22:23

, ##, 

  Poesía
276 0 0

небето бе тюркоазено зелено
въздухът пропит с аромат на дъжд
бурята пригласяше на жълтия оттенък
светкавици пробляскваха насред избуяващата ръж

 

сълзи потекоха от облаците златни
капки биеха върху прашните стъкла
а от вътре две очи невероятни
плачеха от радост, че срещнали са любовта

 

вятърът внезапно затанцува с цветята
обграден от ситен звезден прах
устните и безгрижно се засмяха
весело и беше нямаше го вече онзи страх 

 

час два мътен бе простора
хоризонта в черно притъмнял
ангел белокрил пъркаше на двора
времето проклето пръскаше го с кал

 

всичко свърши сиянието се завърна
срамежливата луна нежно засия
тя в бъдещето се завърна
посяла беше щастието по света

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??