Nella_gold (Нели )
841 4525
May 8, 2008, 8:32 AM

* * * 

  Poetry
475 0 6
Опрях чело на тъмния прозорец
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!

През него виждах пътя.
Нищо, че е мрак, но... не можех
да вървя. А колко много исках,
само аз си знам!

Замислена и плаха,
усетих как безсилие ме е обзело.
Сломена съм и пак сама -
нощта е дълга и зловеща.

А тази, старата Луна,
измамно свети...
И колко много уж била добра!?

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??