* * *

8.05.2008 г., 8:32 ч.

Поезия

512 0 6

Опрях чело на тъмния прозорец
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя.
Нищо, че е мрак, но... не можех
да вървя. А колко много исках,
само аз си знам!
Замислена и плаха,
усетих как безсилие ме е обзело.
Сломена съм и пак сама -
нощта е дълга и зловеща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения