Душата спи в гнездо на жълта овесарка
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи,
щурци едва скрибуцат – мокри, слаби.
За този свят объркан птиче плаче,
превърнал се в Едем, ала за жаби.
© Надежда Ангелова All rights reserved.