laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Oct 20, 2013, 6:40 PM

Един човек 

  Poetry » Other
617 0 3

Един човек в тролея си говори.

На себе си шепти най-нежни думи.

Със собствените дяволи заспорил,

не иска  да изглежда много умен.

 

Прогонил с пръчка нейде самотата,

на другото си Аз се извинява.

С усмивка казва му: „Здравей, приятел!”

и нещо важно тихо съобщава.

 

„Той не е сам....” одумват го в тролея

или от него мълком се извръщат.

А някои откровено му се смеят:

„Да пази Бог, дано не станем същите...”

 

Затиснати от грижите си хората,

разлюбени, нещастни, безработни,

все лутат се, нарамили умората,

от него всъщност трижди по-самотни.

 

Във битки за  пари и кариери -

лентяи, сноби, подлеци ужасни –

все искат щастието да намерят,

от него всъщност трижди по–нещастни.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??