Един човек

20 окт. 2013 г., 18:40

Поэзия » Другая

618 0 3

Един човек в тролея си говори.

На себе си шепти най-нежни думи.

Със собствените дяволи заспорил,

не иска да изглежда много умен.

Прогонил с пръчка нейде самотата,

на другото си Аз се извинява.

С усмивка казва му: „Здравей, приятел!”

и нещо важно тихо съобщава.

„Той не е сам....” одумват го в тролея

или от него мълком се извръщат.

А някои откровено му се смеят:

„Да пази Бог, дано не станем същите...”

Затиснати от грижите си хората,

разлюбени, нещастни, безработни,

все лутат се, нарамили умората,

от него всъщност трижди по-самотни.

Във битки за пари и кариери -

лентяи, сноби, подлеци ужасни –

все искат щастието да намерят,

от него всъщност трижди по–нещастни.

Tzeck (Цветозар Цаков)

2013-10-21T15:17:22+03:00

Много точна обзервация
Sanvali (Санвали)

2013-10-21T09:22:37+03:00

Така е...но нека погледнем и от друг ъгъл!
Човек (Анна Станоева)

2013-10-21T09:20:02+03:00

Много хубаво...