dragon (Никица Христов)
220 657
Nov 20, 2013, 8:43 PM

Един ден самота 

  Poetry » Phylosophy
400 0 1

Дочувам претоварения трафик,

седейки в бездушната стая,

сам, обмислям своя график,

но без право да мечтая.

 

Колко трудно може да повярваш

на събития, случили се отдавна?

И болезнено е сам да прекарваш

в тази оживена вселена славна.

 

Центърът на самотата е тази стая,

в която обитавам и днес,

загубен сред спомените витая –

и губя всякакъв прогрес.

© Никица Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Самотата е странно усещане
    ту отбягвано, ту пожелавано.
    И добре е поне, че е временно
    като всеки сезон покрай нас...
Random works
: ??:??