Дочувам претоварения трафик,
седейки в бездушната стая,
сам, обмислям своя график,
но без право да мечтая.
Колко трудно може да повярваш
на събития, случили се отдавна?
И болезнено е сам да прекарваш
в тази оживена вселена славна.
Центърът на самотата е тази стая,
в която обитавам и днес,
загубен сред спомените витая –
и губя всякакъв прогрес.