Ела!
Повиках те, погледнала в звездите.
И в отговор-небесен лъч ме заслепи.
Усетих безтегловност...
Душата извиси се!
Литнаха прашинки чувства,
потънах сякаш в захарен памук.
И гмурнах се във облачните бури,
да търся теб безумно, мое захарно петле.
Не ме е страх от стражи-мълнии измамни.
Оръжие-непобедимо е влюбеното ми сърце.
И крача смело по звездите, пътека с аромат ...