Ела!
Повиках те, погледнала в звездите.
И в отговор-небесен лъч ме заслепи.
Усетих безтегловност...
Душата извиси се!
Литнаха прашинки чувства,
потънах сякаш в захарен памук.
И гмурнах се във облачните бури,
да търся теб безумно, мое захарно петле.
Не ме е страх от стражи-мълнии измамни.
Оръжие-непобедимо е влюбеното ми сърце.
И крача смело по звездите, пътека с аромат
на мляко-кадифеномлечен път.
Наоколо планети много светят,
но вперила очи в един...един...
Единствен звук!
И този звук е с вкус на захар,
красиво захарно петле.
През мълнии-пазачи ще премина.
Обичам го! Лъч небесен ме зове!
© Цветето Б. Всички права запазени