Feb 14, 2008, 4:26 PM

Един живот 

  Poetry » Love
2165 0 44
Един живот - утъпкан като бряг,
до който и вълните не достигат.
Смразяващ вик… прегазващ като влак,
настръхващо по устните премина.
Сълзите и са празни… като стон,
защото любовта не я запомни.
Студено е отдавна в този дом,
пианото одрезгавя... без ноти...
Усмивката - притихнала от срам,
напусна я... дори не се сбогува.
В душата и е празно... като в храм,
от пустото във празно се прелива.
Не я боли, защото се забрави.
Ликът и в огледалото е комикс.
Без опит за борба се препродаде,
със себе си не правеше компромис.
Умираше, а някак беше весело.
(Когато се роди, небето плака.)
Смъртта почувства близка...
като песенност.
Очите и във моите... преляха.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??