Роди се той със скиптъра небесен,
свещен народ напред да поведе
и нищо, че е с корен чуждоземен
в него бие българско сърце...
Кръстен беше два пъти пред Бога
да служи с вяра в българска земя,
да тачи той народа си измъчен,
порещ с рало сухата земя....
И ето че България възкръсна
пред света си облика доби
с водачи будни, прозорливи,
дарили на народа бъднини...
Той бе сред нас в радост и тъга
там долу при народа си чудесен
за всеки имащ думичка добра,
погалила сърцата, като песен...
Но в ден дойде магия черна,
прокоба зла животът му отне,
тогаз народът плачеше горчиво
към Бог издигнал трепетни ръце.
Когато за последен път премина
през свидната си българска земя
на всяка гара горко го изпрати
морето от покрусени сърца...
На кой оставяш питаха се всички
родината с прекършена снага
що ще чиним утре ний самички
тъй рано щом земята те прибра..
Не мина и от изтока се спусна,
червената, безродната мъгла,
която не търпеше и починал,
духът му да живей на свобода.
Тогава го изрови и откъсна
от сладък сън в родната земя
с тленните останки поруга се,
но само себе си окаля с това...
Дваж кръстен, два пъти опян,
мразен от върхушката една,
споменът отровата не скърши,
убит бе той, но нивга не умря...
На цар Борис Трети
© Боян Дочев All rights reserved.