Един прозорец! Хиляди съдби!
Валят парцали снежни от небето.
Покриват черното със белота
и опустяват улици, градини,
остават само светлините на града.
На този ден огнището е вкъщи
и всеки със надеждата една
замисля се и пожелава нещо
за следващата, неизвестната сега.
Ботушчетата на камината висят
и носят аромата на надежда...
А вън студена е нощта! ...