Един прозорец само...

2 дек. 2009 г., 01:11

Поэзия

502 0 3

Един прозорец! Хиляди съдби!
Валят парцали снежни от небето.
Покриват черното със белота
и опустяват улици, градини,
остават само светлините на града.
На този ден огнището е вкъщи
и всеки със надеждата една
замисля се и пожелава нещо
за следващата, неизвестната сега.
Ботушчетата на камината висят
и носят аромата на надежда...
А вън студена е нощта!
И скита толкова тъга...
Един прозорец само ни дели
от болката и от разкоша.
Замислих се за миг -
какви сме всъщност?
Отрупаните маси, лъскави коли?
За някои! На другите - горчи!
Да можех само...
бих дала моите мечти... Защо ли?
Те не хранят и не топлят дори...
Студено е! И Коледа! Звезди!...
Аз няма да празнувам!
Ще гледам просто как вали...