Един ръждясал ключ...
Sic transit gloria mundi...*
Той нищо не отключва вече
понеже кóда си не помни,
а в някаква далечна вечер
под свод със мраморни колони –
навярно е врати изящни
отварял към великолепни
оплетени от грях и страсти,
но днес забравени моменти...
В Животът, също както в жажда,
неутолим бил той тогава, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up