Един залез над Мисисипи...
Денят допиваше последната си глътка
от виното разискрено на Светлината,
когато Облак-змей със мечешка прегръдка
го блъсна та порозовя Реката...
Свенлива, бледа, призрачно-прозрачна
увисна горе бяла месечина,
но толкоз плаха беше тя, че в здрача
и блуден лъч от нея не премина...
В миг вятър се изви за да разпали
и разгори във фантастична жар водата...
И толкова красива тя едва ли ...