Един залез  над Мисисипи...

Денят допиваше последната си глътка

от виното разискрено на Светлината,

когато Облак-змей със мечешка прегръдка

го блъсна та порозовя Реката...

Свенлива, бледа, призрачно-прозрачна

увисна горе бяла месечина,

но толкоз плаха беше тя, че в здрача

и блуден лъч от нея не премина...

В миг вятър се изви за да разпали

и разгори във фантастична жар водата...

И толкова красива тя едва ли

до днес бе текла в огнена позлата!...

Тук Времето люлее се с водите ѝ,

но  Вечната река не осъзнава

и не замисля се дори, че дните ни

обратно всеки залез отброява...

... А тя сега, като Олтар загасващ

на Бога-Слънце,  беше залюляна

покрай брега със  камъшит обраснал

във дългият си път към Океана...

 Коста Качев

 20.10.1981., р.Мисисипи