На тези, които ми помогнаха да се преоткрия!
Нима възможно е от слабост да обичаш,
когато чувстваш, че сред многото си сам?
Натежали спомени със болка са окичени,
а душата хвърлен камък, не е храм.
А ти седиш сред своите си, ала чужд си,
усещаш как пред теб разпада се светът.
Най-близките ти, всъщност, не са близки,
а само пешки върху черната дъска.
Нима възможно е от слабост да обичаш,
щом в глутница се чувстваш единак?
С различни пътища животът те пресича, ...