22.08.2009 г., 22:31 ч.

Единак 

  Поезия
507 0 5

 

 

На тези, които ми помогнаха да се преоткрия!

 

 

 

Нима възможно е от слабост да обичаш,

когато чувстваш, че сред многото си сам?

Натежали спомени със болка са окичени,

а душата хвърлен камък, не е храм.

 

А ти седиш сред своите си, ала чужд си,

усещаш как пред теб разпада се светът.

Най-близките ти, всъщност, не са близки,

а само пешки върху черната дъска.

 

Нима възможно е от слабост да обичаш,

щом в глутница се чувстваш единак?

С различни пътища животът те пресича,

за да можеш сам да преоткриеш любовта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??