Единение

Jan 26, 2016, 8:41 PM

Poetry » Love

316 0 0

Гласът ти ромолящ ако ме буди,

вълна от нежност мигом ме облива,

и вдъхновен като в години луди,

до вечер ще творя с искрица жива.

С дланта си малка ласкаво ли галиш,

сърцето еликсир като че пие,

и сепват се заложбите заспали,

и няма мрaчна мисъл да се вие.

Живот, заченат с обич между двама,

с успех и слука, казват, е окрилен.

Дано е тъй, защото зная само:

от теб го искам, като тебе силен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.