VladimirKostov (Владимир Костов)
255 8
Jan 26, 2016, 8:41 PM

Единение 

  Poetry » Love
365 0 0
Гласът ти ромолящ ако ме буди,
вълна от нежност мигом ме облива,
и вдъхновен като в години луди,
до вечер ще творя с искрица жива.
С дланта си малка ласкаво ли галиш,
сърцето еликсир като че пие,
и сепват се заложбите заспали,
и няма мрaчна мисъл да се вие.
Живот, заченат с обич между двама,
с успех и слука, казват, е окрилен.
Дано е тъй, защото зная само:
от теб го искам, като тебе силен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Random works
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Гравирани въздишки
    Гравирани въздишки
  • Reddas (Кейтлин А.) To wait
    When something makes me feel bad I dare to escape Nothing holds me back, I can always wait… And wait...
  • Trun-Malla (Милен Момчев) Last night
    "It was the night before last night and I was sitting in my chair, thinking of the pride, the pride ...
  • Reddas (Кейтлин А.) Unanswered
    Did I forget the beauty of dreaming for love? No, I never, ever did, I just found out that love is d...

More works »