Единение

26 янв. 2016 г., 20:41

Поэзия » Любовная

317 0 0

Гласът ти ромолящ ако ме буди,

вълна от нежност мигом ме облива,

и вдъхновен като в години луди,

до вечер ще творя с искрица жива.

С дланта си малка ласкаво ли галиш,

сърцето еликсир като че пие,

и сепват се заложбите заспали,

и няма мрaчна мисъл да се вие.

Живот, заченат с обич между двама,

с успех и слука, казват, е окрилен.

Дано е тъй, защото зная само:

от теб го искам, като тебе силен.