Единица за време

Jan 20, 2023, 5:28 AM

Poetry » Love, Phylosophy

774 2 2

Пред прага на половината ми век
въпросите почти са ме напуснали,
освен един - Останах ли човек
щом всичко ми е някак си изкуствено?...
Понякога се радвам на порязване
или пък на разсеяно убождане,
на болките във кръста и на спазмите,
дори на старите ми белези по кожата...
А книгите забравени, мълчат
на моя вик за помощ към душата.
Аз цял живот се учех да стърча
над всяка горест и над самотата...
Но всъщност, че на практика съм жив
е отговор на моята дилема -
Дали съм свикнал ти да ме болиш
или си мойта единица време?...

Стихопат.
©Данаил Антонов
19.01.2023

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

absent (Наташа Биразова)

2023-01-20T16:36:03+02:00

Хареса ми, че равносметката е оптимистична. Твоят стих докосва сърцето,Данаил!
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-01-20T10:34:47+02:00

Красива поетична равносметка.