Пред прага на половината ми век
въпросите почти са ме напуснали,
освен един - Останах ли човек
щом всичко ми е някак си изкуствено?...
Понякога се радвам на порязване
или пък на разсеяно убождане,
на болките във кръста и на спазмите,
дори на старите ми белези по кожата...
А книгите забравени, мълчат
на моя вик за помощ към душата.
Аз цял живот се учех да стърча
над всяка горест и над самотата... ...