Пред прага на половината ми век
въпросите почти са ме напуснали,
освен един - Останах ли човек
щом всичко ми е някак си изкуствено?...
Понякога се радвам на порязване
или пък на разсеяно убождане,
на болките във кръста и на спазмите,
дори на старите ми белези по кожата...
А книгите забравени, мълчат
на моя вик за помощ към душата.
Аз цял живот се учех да стърча
над всяка горест и над самотата...
Но всъщност, че на практика съм жив
е отговор на моята дилема -
Дали съм свикнал ти да ме болиш
или си мойта единица време?...
Стихопат.
©Данаил Антонов
19.01.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени